(през прозореца )

Как се казваш?
Мисля,че те познавам,но не знам как се казваш.
-Назови едно име и то ще е моето.
Искаш да кажеш..че аз ще ти дам име?
-Не,ти само ще го познаеш.



(Към този журнал би трябвало да има и рисунка.Но аз не мога да я нарисувам..Помолих я да го направи,но не мога да очаквам тя да я нарисува такава,каквато аз си я представям.
Не можем да се сърдим на хората,че не са такива,каквито ни се иска да бъдат.
На рисунката трябва да има тъмнокос мъж,от чиито гръб се извива чифт сиви криле..Дълги меки пера..Той стои на покрива,облегнат на парапета и се взира в морето на града,ширнало се пред него.Голям град,най-вероятно Истанбул,защото сред сивотата на бетона има се издигат и минарета и лъскави куполи,а морето мие единият му край..
Какво прави ангелът там ли?..
Търси.Усмивката на едно момиче..Мерната веднъж в тълпата преди години,тя е най-красивото нещо,което той някога е виждал,дори след като е обиколил целият свят.
Всичко това разбира се не би могло да се види на рисунката,защото той е с гръб.Но важното е,че всъщност и усмивката я има нарисувана.Познайте къде..)

Илюмаил.