rainlilac

Чао чао акаунт.

I dream I am kissing your neck.
I wake up to find you sleeping next to me,
sleeping in such calm.
I bite my lip and start waiting for the sun to rise.


I dream I am kissing your neck.I wake up and realize we haven't met yet..

Писна ми да снимам само в сепия и черно-бяло,с телефони и стари порутени 2мега пикселови принтери.
.

Отгледай за мен розова градина
оцвети ме в цветовете на небето,
на дъгата..
научи ме на езика на цветята
и когато сгреша..опитай отново.

(през прозореца    )

Как се казваш?
Мисля,че те познавам,но не знам как се казваш.
-Назови едно име и то ще е моето.
Искаш да кажеш..че аз ще ти дам име?
-Не,ти само ще го познаеш.



(Към този журнал би трябвало да има и рисунка.Но аз не мога да я нарисувам..Помолих я да го направи,но не мога да очаквам тя да я нарисува такава,каквато аз си я представям.
Не можем да се сърдим на хората,че не са такива,каквито ни се иска да бъдат.
На рисунката трябва да има тъмнокос мъж,от чиито гръб се извива чифт сиви криле..Дълги меки пера..Той стои на покрива,облегнат на парапета и се взира в морето на града,ширнало се пред него.Голям град,най-вероятно Истанбул,защото сред сивотата на бетона има се издигат и минарета и лъскави куполи,а морето мие единият му край..
Какво прави ангелът там ли?..
Търси.Усмивката на едно момиче..Мерната веднъж в тълпата преди години,тя е най-красивото нещо,което той някога е виждал,дори след като е обиколил целият свят.
Всичко това разбира се не би могло да се види на рисунката,защото той е с гръб.Но важното е,че всъщност и усмивката я има нарисувана.Познайте къде..)

Илюмаил.

Една капка..Това е всичко,което ми е известно за теб в момента..
Ние с теб..Срещаме се всеки ден,разминаваме се по коридорите,вдишваме от един и същи въздух,и щом издишаме,дъхът,целунат от устните ни,се смесва отново в една обща летлива маса..
Толкова сме близо,че почти се докосваме.Ти и аз,огън и вода..


Но правилата на играта са строги и ясни..Нито поглед.Нито дума.Забранено е.Не  трябва да ни интересува,пет пари не бива да даваме един за друг.Не се мразим,не се обичаме,просто сме си до болка безразлични..Болка ли?Да,постъпваме така,защото иначе...боли.
Капка..Каква е тази капка?
Teardrop?Raindrop?..Капка болка?
Капка пот..Капка радостна влага в крайчеца на бадемово око?
Капчица..обич?
Капка кръв,яркочервена и бисерна,проблясваща на светлината..
Защо сме такива?Тържествуващи,триумфални,надменни,жестоки,победоносни..Но щом излезем от прожектора,щом изкачим стъпалата на  автобуса и се окажем сами на някоя от седалките му,в мислите ни отново поблясва този,който трябваше отдавна да сме забравили окончателно и безвъзвратно.Приберем ли се вкъщи,подпираме глава на студената стена на самотния  коридор и тихичко се свличаме на пода...Разбити,на хиляди парченца...
Накрая една плаха ръка се протяга и треперейки събира мънистата на собственият си наниз..Търпеливо го пренарежда,по-блестящ от всички минали пъти..С въздишка го окачва както на врата си,така и в погледа си,взима раницата и..отново се впуска в джунглата навън.
Капка...капка бели криле.
Капка ритъм..Капка живот.